Димитър Бербатов – златното докосване на футболния гений от Благоевград

Ако трябва да влезем в обувките на Димитър Бербатов, картината би била нещо като филма „Генезис“: играчи спринтират в темпо, по лицата им е изписано усилие, всяка капка пот блести на слънчевата светлина. Тълпата от запалянковци е притихнала в очакване. Здравата работа и себераздаване остават на заден план. В този безкраен сън само топката има значение.

Бербатов ще премине през тази сцена по свой собствен начин, вървейки между мощните тела с невероятно изразено чувство за надмощие, божествена сила, която само той притежава. Топката още не е достигнала до краката му, а продължението вече е изрисувано в главата му. Получаването на топката е натискането на спусъка, когато той я овладее перфектно започва лудото спускане към противниковата врата. Тълпата надава вой, шпагати летят около него, а целия свят поглежда към неговото отиграване.

Това бе едновременно негово богатство и проклятие. Стилът на Бербатов, да се разхожда по терена като дрогиран антропоид, накара много хора, да си мислят, че мързелът му надвишава футболните му умения. Това обаче е само фасада, зад която се крие неговият безгрижен, откровен и безспорен блясък.

Играч, като българина, буди възхита и критика, в еднаква степен. Той дава несравнимо зрелище на публиката. Дори има и религия Бербатлизъм, която се отнася за футболистите, чийто отигравания са толкова красиви, че никой друг не може да ги повтори. И все пак, останалата част от феновете не могат да му простят незаинтересоваността в играта. Нападателят кара почитателите да възкликнат „ О, Боже“, но е също толкова способен да остане незабелязан през всичките 90 минути.

Невероятната способност на Берба, да предизвиква контрастни усещания във феновете, го преследва през цялата му кариера. Едва на 17 години, той се присъединява към българския гранд ЦСКА. Въпреки впечатляващия си голов рекорд, внезапно губи любовта на феновете, след едно безлично представяне срещу вечния съперник – Левски. Изправен пред конфликт с феновете, Бербатов е силно подтиснат. Всички от отборът, в който е израснал, го сочат с пръст. Според майка му, „това е най-лошия момент в неговата кариера“.

Положението се влошава още повече, с една история, достойна дори за Холивуд. Младокът е отвлечен от българската мафия. Зад отвличането стой Георги Илиев, който е собственик на Локомотив Пловдив. Неговата мотивация е ясна- да убеди брилянтния талант да се присъедини към „смърфовете“. Въпреки, че бащата на Бербатов се справя с ситуацията, мнозина смятат, че това е причината Димитър да напусне толкова млад страната си.

vv

Така, с болка на сърцето, Бербатов си тръгва от родината в търсене на нови възможности. Впечатлени от представянето с екипа на ЦСКА, интерес проявяват от Байер Леверкузен. Там той достига до върховете на Европейския футбол. През 2002-ра дори играе и финал за Шампионската лига, загубен от Реал Мадрид. Бербатов придобива световна известност и влиза в полезрението на топ мениджърите.

Въпреки интересът на Ливърпул, той се присъединява към Тотнъм през 2006-та. Българинът бързо се утвърждава и изгражда атомно дуо с Роби Кийн. Бележат общо 46-гола за два сезона. Феновете бързо заобичват Бербо и не само заради попаденията, а и заради виртуозната му техника.

d

Приключението Тотнъм не продължава много дълго. Бербатов играе за „шпорите“ два сезона като в 70 мача реализира 27 гола и прави не малък брой асистенции. Не е изненадващо, че елегантността и геният на Димитър се оказват по-големи от възможностите на лондончани. Как е възможно такъв талант да не блести в Шампионската лига? Слабата защита не дава възможност на Тотнъм да се класира в топ 4.

Бербатов възвърна надеждите на феновете за нещо повече. Под него влияние, белите заиграха атрактивен, атакуващ футбол. Неговото въздействие беше толкова голямо, че след трансфера му в Манчестър Юнайтед, отборът отбеляза само 45 гола през следващия сезон.

с

Но за Бербатов бъдещето бе светло. Сър Алекс Фъргюсън го преследва с всички възможни средства и в крайна сметка плати рекордните 30 милиона паунда за българина. Както казва Сър Алекс в автобиографията си „Бербатов съчетава уменията на Ерик Кантона и Теди Шерингъм: не е много бърз, но щом повдигне глава, прави невероятно креативни пасове“. Това го отличава от Уейн Рууни и Карлос Тевез. В очите на Фърги, това бе достатъчно, за да плати рекордната сума.

Тази екстравагантност даде старт и на неговото падение. Фъргюсън започна да налага по-бърз стил на игра след загубата във финала на Шампионската лига през 2011-та. Мач, в който Берба не попадна в състава. Ролята на българина се оказа излишна. Димитър казва, че „тимът е нямал повече време за интелигентен футбол, за замислени комбинации и хубави пасове“

Фърги трябваше да се съгласи: „ Тъй като играехме на висока скорост, той не бе способен да се приспособи. Не притежава този тип бързи рефлекси.“ Неговият стил, да не се влага максимално след загубена топка, също не е подходящ за такъв тип футбол. Така Берба стана излишен в интензивния футбол на шотландеца. В Манчестър Юнайтед обаче Бербатов имаше паметни мигове. Например в мача срещу Блекбърн, спечелен с 7:1 през ноември 2010 година, Димитър отбеляза пет гола, а третото му попадение бе наистина впечатляващо. В Манчестър Юнайтед Берба отбелязя 57 гола за четири сезона като през 2010/11 той стана голмайстор на Висшата лига заедно с Карлос Тевес.

След като играе за най-големия клуб по футбол в световен мащаб, той направи нещо изненадващо, когато се присъедини към Фулъм, въпреки интереса на Ювентус и Фиорентина. Отново българинът бе под ръководството на Мартин Йол, с който работи дълги години в Тотнъм. Мениджърът използва Бербатов, там където знае, че е най-силен. Митко отново беше суперзвездата в отбора и феновете на Фулъм се наслаждаваха на неговите отигравания. Няма как да не споменем за един от головете му срещу Стоук Сити през сезон 2012/13. Българинът бе на 15-на метра от вратата и топката падаше на крака му след избиването на защитник, а още след замаха на Митко бе ясно, че тя ще влезе във вратата. Когато Бербатов получеше топката в наказателното поле на удобна позиция, в 90% от случаите това означаваше попадение.

dd

Самата топка беше подчинена на волята му. Наистина, има безброй компилации в интернет от зашеметяващия контрол на топката на Бербатов. Топката се движи към него с бърза скорост и някак си се поддава на почивка в краката му. Творчески Бербатов може да предложи много повече от голове и това е неговото най-силно оръжие.

След два сезона във Фулъм, последваха кратки престои за Бербатов в Монако и ПАОК. Във френският клуб Берба имаше някои силни мачове като вкара общо 23 гола за монегаските, но на гръцка земя не успя да покаже класата си. Сега Бербатов ще играе в Керала Бластърс от Индийската Суперлига и предстои да видим поредните му магически прояви на зеления килим.

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *